Las evidencias sobre su vida son escasas, pero su legado literario sugiere un excelente conocimiento de la lengua griega . Por ello, se supone que Juan el Exarca recibió su educación en el Imperio bizantino . Algunos historiadores suponen que su apodo "el Exarca" significa que era el arzobispo de Bulgaria . [1] Otros sugieren que este no era un rango episcopal. [2] También hay teorías que identifican a Juan el Exarca con Chernorizets Hrabar [3] o con Juan de Rila . [4]
Actividades literarias
La obra literaria de Juan el Exarca incluye una serie de traducciones de autores bizantinos medievales, la más importante de las cuales es la traducción, alrededor de 895, de Sobre el cristianismo ortodoxo del teólogo bizantino Juan de Damasco . También es autor de varias obras originales y compilaciones, la más importante de las cuales es la compilación Шестоднев ( Shestodnev ). La compilación incluye partes de las obras de varios autores bizantinos, en particular Basilio el Grande , así como partes originales que brindan valiosa evidencia de primera mano sobre el Imperio búlgaro bajo Simeón I ( r. 893-927 ). Juan el Exarca describe el palacio real y el gobernante búlgaro que incluye información sobre su atuendo, los boyardos, la estratificación social de la sociedad búlgara y asuntos similares.
Citas
^ Кръстанов, Т. Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България, с. 79: "Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя".
^ Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356–369.
^ Ватикански открития за "Черноризец Храбър"
^ 1 ноември – ден на св. Иван Рилски и народните будители
Referencias
Monografías
Калайдович, К. Иоанн ексарх болгарский. Moscú (1824)
Архимандрит Панарет, Животът на Йоана Екзарха Български, Станимака (1914)
Иванова-Мирчева, Д., Йоан Екзарх Български, Слова, т. 1, Sofía (1974)
Бонов, А. Възгледите за вселената на Йоан Екзарх български. Sofía (1982)
Чолова, Ц., Естественонаучните знания в средновековна България, София, изд. BAN (1988)
Баранкова, Г. С., В. B. Milkov. Шестоднев Иоанна екзарха Болгарского. San Petersburgo (2001)
Трендафилов, Хр. Йоан Екзарх Български. Sofía (2001)
Artículos
Vondrák, V., O mluvě Jana Exarcha bulharského, Praga, pág. 40–92, pág. 95–97 (1896)
Трифонов, Ю., Сведения из старобългарския живот в "Шестоднева" на Йоан Екзарх, Списание на БАН, т. 35, c. 1-26 (1926)
Мавродинов, Н., Описание на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх, ИП, кн. 3, c. 66–76 (1955)
Миятев, К., Два поетични фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори, АрхеоLOGия, кн. 1-2, c. 9-16 (1959)
Хаджиолов, А., Йоан Екзарх Български като учен и философ, основоположник на българското естествознание, Проблеми на ата, кн. 8, pág. 177 (1978)
Боев, П., Йоан Екзарх Български – първият наш антрополог, Проблеми на природата, кн. 9 с. 317 (1978)
Борисов, М., А. Ваврек, В. Кусев, "Йоан Екзарх – първият разпространител на знания в областта на физическите науки у нас", Физика, кн. 1, с. 14–28 (1983)
Борисов, М., А. Ваврек, Г. Камишева, "Йоан Екзарх Български – пръв разпространител на физически знания у нас", Предшественици на разпространението и развитието на физическите знания в България, София, Народна просвета (1985) с. 5–65
Чолова, Ц., Върховната власт и управлението в средновековната българска държава по времето на Симеон, отразени в "Шестоднева" на Juan Екзарх, Известия на Института по история, т. 27, c. 216-235 (1985)