Dimitar Dimitrov (nacido en 1937 en Chrisa cerca de Aridaia , unidad regional de Pella , Grecia ) es un político (ministro y diplomático), científico (profesor de filosofía) y escritor macedonio .
Dimitrov fue Ministro de Cultura (1991 – 1992) y Ministro de Educación (1998 – 1999) de la República de Macedonia, [1] Embajador (2000 – 2003) de la República de Macedonia en Rusia y Bielorrusia.
Tiene fama de ser un intelectual búlgaro en su país. [2] [3] Dimitrov afirma que hubo un proceso de desbulgarización en el siglo XX en el territorio de Macedonia del Norte. [4]
Dimitrov es autor de libros filosóficos, políticos y para niños. Ha publicado tres libros de cuentos para niños: "El pastorcito" (1960), "Adiós, infancia" y "Cuando seamos niños" (1962). [5]
Referencias
^ Димитар Димитров - Sobranie na Republika Makedonija
^ "Јован Павловски. Анахронизмите на гласноговорникот на необугарштината, Дневник, 18 de marzo de 2006". Archivado desde el original el 4 de marzo de 2016 . Consultado el 25 de agosto de 2008 .
^ "Милован Стефановски. Писатели, ministri и бугарофили, Дневник, 26 de junio de 1999". Archivado desde el original el 7 de julio de 2011 . Consultado el 25 de agosto de 2008 .
^ "Най-големият грях на македонците беше че бяха българи че Европа, чрез Гърция и Сърбия не и м позволи да продъл жат да го бъдат. предадат ли? От Дамян Груев до Мисирков, от Христо Узунов до Стоян Мишев, от Шарло и Ченто до Колишевски и Глигоров кърви и се разпъва един народ. Как да избягаш от този грях, който представява твоята същност, това което си самият ти? No, македонската нация, сме Resultados y productos de este drama, nombramos a los que se dedican a este drama, de la etnobiografía del grupo. „номиналното обозначение“ българи. Срамът е на Европа, най-вече на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария; en Сърбия и Гърция затова, че един народ, който е удържал половин милениум под турско политическо робство и още толкова, че и повече повече под гръцка духовна DOMина ция, го разпокъсаха поради собствени егоистични стратегии, на дял от от него инжектирайки му гръцкия и сръбския шовинизъм, "възпитавайки" ir да си намрази името и рода.” Димитров, Димитар. Името и умот, Скопje, 1999, p. 225-243; Димитров, Димитър. Името и умът, Sofía 1999, p. 6
^ Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 684 (Drugovac, Miodrag. Historia de la literatura macedonia del siglo XX, Skopje 1990, p. 684).
